(1)

В съобщението си от 9 март 2021 г., озаглавено „Цифров компас до 2030 г.: европейският път за цифровото десетилетие“ (съобщението „Цифров компас“), Комисията изложи своята визия до 2030 г. за предоставяне на гражданите и предприятията на повече възможности чрез цифрова трансформация („Цифрово десетилетие“). Линията на поведение на Съюза в стремежа към цифрова трансформация на икономиката и обществото следва да обхваща открито цифровия суверенитет, а така също зачитането на основните права, принципите на правовата държава и демокрацията, приобщаването, достъпността, равенството, устойчивостта, издръжливостта, сигурността, подобряването на качеството на живот, наличността на услугите и зачитането на правата и стремежите на гражданите. Тази линия на поведение следва да допринася за динамични, ресурсно ефективни и справедливи икономика и общество в Съюза.

(2)

Цифровата трансформация не е възможна без силна подкрепа за науката, научноизследователската и развойната дейност и научната общност, които са движещите сили на технологичната и цифровата революция. Освен това, тъй като степента на цифровизация на икономиката или на обществото е от критично значение като основа на устойчивостта на икономиката и обществото, както и фактор за тяхното глобално влияние, необходимо е международната дейност на Съюза да структурира широкия спектър на съществуващото сътрудничество в съответствие със стълбовете на Цифровото десетилетие. Необходимостта от такова структуриране е отразена и в съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 1 декември 2021 г., озаглавено „Global Gateway“, посредством което Съюзът възнамерява да допринесе за намаляване на недостига на инвестиции в световен мащаб на базата на демократичен, основан на ценности подход, насърчаващ високи стандарти и прозрачни партньорства, за да се отговори на нуждите от развитие на глобалната инфраструктура.

(3)

В изявление от 25 март 2021 г. членовете на Европейския съвет определиха съобщението „Цифров компас“ като стъпка към очертаване на цифровото развитие на Съюза през следващото десетилетие и потвърдиха изложената в него визия, включително идеята за политическа програма с ефикасна рамка за управление за създаване на условия за изпълнението на многонационални проекти, необходими за цифровата трансформация на Съюза в области от критично значение. Членовете на Европейския съвет също така приканиха Комисията да разшири набора от политически инструменти на Съюза за цифровата трансформация, както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, и да използва всички налични инструменти от политиката в областта на промишлеността, търговията и конкуренцията и политиката в областта на уменията, образованието, научните изследвания и иновациите, както и всички налични дългосрочни инструменти за финансиране, за да способства за цифровата трансформация.

(4)

Европейската декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие (наричана по-нататък „Европейската декларация“) ще постави човека в центъра на цифровата трансформация, като тя има за цел да популяризира принципите за цифровата трансформация в съответствие със споделените европейски ценности и право, както и да допринесе за постигането на общите цели, определени в настоящото решение. С оглед на това, когато си сътрудничат за постигането на общите цели, определени в настоящото решение, Комисията и държавите членки следва да вземат предвид цифровите принципи и права, установени в Европейската декларация.

(5)

Както се посочва в съобщението на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавено „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“, необходимо e Съюзът да определи системите от критични технологии и стратегическите сектори, да се справи със стратегическите слабости и високорисковите зависимости, които биха могли да доведат до недостиг при доставките или до рискове за киберсигурността, както и да насърчава цифровата трансформация. Това подчертава значението на обединените действия на държавите членки и на тяхната подкрепа за усилията на промишлеността за прекратяване на въпросните зависимости и развитие на стратегически капацитет. Това съответства и на анализа на Комисията, представен в нейното съобщение от 8 септември 2021 г., озаглавено „Доклад за стратегическо прогнозиране за 2021 г. — Капацитетът и свободата на действие на ЕС“. В рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (3), и на подготовката на националните планове за възстановяване и устойчивост Комисията насърчи държавите членки да координират усилията си с цел, наред с другото, създаване на многонационални проекти в цифровата област.

Този опит показа, че е необходимо Комисията да подкрепя усилията за координация на държавите членки, а Съюзът да разполага с механизми за изпълнение, които улесняват съвместните инвестиции, за да могат да се създават многонационални проекти. Заедно с други инициативи на Комисията, като например тази за Обсерваторията на ЕС за критични технологии, посочена в съобщението на Комисията от 22 февруари 2021 г., озаглавено „План за действие относно синергии между гражданската, отбранителната и космическата промишленост“, следва да бъде създадена управленска структура за изпълнение на „Цифров компас“, която да спомага за определянето на настоящите и евентуалните бъдещи стратегически зависимости на Съюза в цифровата област и да допринася за укрепването на неговия цифров суверенитет по открит начин.

(6)

В своето съобщение от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“, Комисията подчертава, че Съюзът следва да използва потенциала на цифровата трансформация, която е ключов фактор за постигане на целите на посочения пакт. Съюзът следва да насърчава необходимата цифрова трансформация и да инвестира в нея, тъй като цифровите технологии и новите методи и процеси са решаващи фактори за постигане на целите за устойчивост на Европейския зелен пакт, Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (4), и целите на ООН за устойчиво развитие в множество различни сектори. Цифровите технологии, като изкуствен интелект, 5G, 6G, блоковите вериги, изчисленията в облак и периферните изчисления, както и интернет на нещата, следва да ускорят и увеличат максимално въздействието на политиките за справяне с изменението на климата и за опазване на околната среда, включително чрез устойчиви жизнени цикли. Наред със спътниковата навигация и локализация цифровизацията също предоставя нови възможности за отдалечено наблюдение на замърсяването на въздуха и водите и за наблюдение и оптимизиране на начина, по който се използват енергията и природните ресурси. Съюзът се нуждае от цифров сектор, който отрежда централно място на устойчивостта, включително в неговата верига за доставки, като предотвратява прекомерната зависимост от суровини от изключителна важност, като гарантира, че цифровите инфраструктури и технологии стават доказуемо по-устойчиви, възобновяеми и по-ефективни по отношение на енергията и ресурсите и като допринася за икономика и общество, които са устойчиви, кръгови и неутрални по отношение на климата, в съответствие с Европейския зелен пакт.

(7)

Политиките относно цифровата инфраструктура и инвестициите в нея следва да имат за цел да осигурят свързаност, достъпна за всеки и навсякъде в Съюза, с наличен достъп до интернет, така че да се преодолее цифровото разделение в Съюза, като се обърне специално внимание на разделението между различните географски области.

(8)

Мерките, заложени в съобщението „Цифров компас“, следва да бъдат приведени в изпълнение, за да се подсилят действията, предвидени в стратегията, представена в съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“, като за целта се стъпва на съществуващите инструменти на Съюза като програмите по линия на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, създадени с Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета (5), и Инструмента за техническа подкрепа, създаден с Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета (6), както и на регламенти (ЕС) 2021/523 (7), (ЕС) 2021/690 (8),(ЕС) 2021/694 (9), (ЕС) 2021/695 (10) и (ЕС) 2021/1153 (11) на Европейския парламент и на Съвета и се използват средствата, предназначени за цифровата трансформация съгласно Регламент (ЕС) 2021/241. С настоящото решение следва да бъде създадена политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. с цел да се постигне, ускори и очертае успешна цифрова трансформация на икономиката и обществото на Съюза.

(9)

В Европейския стълб на социалните права, обявен съвместно от Европейския парламент, Съвета и Комисията на неформалното заседание на държавните и правителствените ръководители на 17 ноември 2017 г. в Гьотеборг (Швеция), се припомня правото на достъп до основни услуги с добро качество, включително цифрови комуникации, както и правото на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот.

(10)

С цел да се следва траекторията на Съюза по отношение на темпа на цифровата трансформация, е необходимо да се определят цифрови цели на равнището на Съюза. Тези цифрови цели следва да бъдат обвързани с конкретни области, в които се очаква напредъкът да се постига колективно в рамките на Съюза. Цифровите цели са съобразени с четирите основни направления в съобщението „Цифров компас“, които са определени като първостепенно важни области за цифровата трансформация на Съюза: цифрови умения, цифрови инфраструктури, цифровизация на предприятията и цифровизация на публичните услуги.

(11)

Настоящото решение не засяга членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(12)

Цифровите умения, основни и задълбочени, както и други умения, включително в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), са от съществено значение за ускоряване на приспособяването на промишлеността на Съюза към структурните промени. Предвижда се гражданите с повече възможности и способности по отношение на цифровите технологии, включително хората с увреждания, да могат да се възползват от предимствата на Цифровото десетилетие. За постигането на тази цел следва да се постави акцент върху образованието, за да се гарантира, че работещите в образователния сектор, и по-специално учителите, са подходящо обучени, квалифицирани и подготвени да използват ефективно технологиите в методите си на преподаване и са способни да преподават цифрови технологии, за да се гарантира, че учениците са по-добре подготвени за навлизане на пазара на труда в краткосрочен и дългосрочен план. Цифровото образование и обучение следва също така да повишат привлекателността на Съюза за висококвалифицирани специалисти, които са придобили задълбочени цифрови умения, и тяхната наличност на пазара на труда в Съюза.

В индекса на Комисията за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г., публикувани от Комисията, се посочва, че още преди пандемията от COVID-19 предприятията в Съюза, и по-специално малките и средните предприятия (МСП), са се затруднявали да намерят достатъчен брой специалисти в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Ето защо обучението и образованието в областта на цифровите технологии следва да подкрепят всички действия, с които се цели да се гарантира, че работната сила разполага с необходимите настоящи и бъдещи умения, като подпомагат мобилизирането и стимулирането на всички заинтересовани страни за постигане на максимален ефект от инвестициите в подобряване на съществуващите умения (повишаване на квалификацията) и обучение за придобиване на нови умения (преквалификация), както и в ученето през целия живот на активното население, за да се гарантира пълноценното използване на възможностите на цифровизацията на промишлеността и услугите. Следва да се насърчава и неформалното цифрово обучение, предоставяно от работодателите под формата на „учене чрез практика“. Образованието и обучението ще осигурят и конкретни стимули за професионално развитие за избягване и премахване на разликите между предоставяните възможности и третирането на жените и мъжете.

(13)

Устойчивата цифрова инфраструктура за свързаност, микроелектрониката и способността за обработване на големи информационни масиви са от основно значение за извличането на ползи от цифровизацията, за по-нататъшното технологично развитие и за лидерството на Съюза в областта на цифровите технологии. В съответствие със съобщението на Комисията от 30 юни 2021 г., озаглавено „Дългосрочна визия за селските райони на ЕС – към по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г.“, е необходимо да има надеждна, бърза и сигурна свързаност за всички и навсякъде в Съюза, включително в селските и отдалечените райони, като например островите и планинските и слабо населените райони, както и най-отдалечените региони. Потребностите на обществото от конвергенция на скоростта за качване и изтегляне на данни непрекъснато нарастват. До 2030 г. мрежите с гигабитови скорости следва да бъдат достъпни за всички, които желаят или се нуждаят от такъв капацитет. Всички крайни ползватели в Съюза следва да могат да използват гигабитовите услуги, предоставяни от мрежи на определено местоположение, разгърнати до крайната точка на мрежата. Освен това всички населени места трябва да бъдат покрити от безжична високоскоростна мрежа от следващо поколение с ефективност, еквивалентна поне на тази на 5G. Всички участници на пазара, които се възползват от цифровата трансформация, следва да поемат своите социални отговорности и да дадат справедлив и пропорционален принос към обществените блага, услуги и инфраструктури в полза на всички граждани в Съюза.

(14)

Технологичната неутралност, предвидена в Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета (12), е принцип, от който следва да се ръководят политиките на Съюза и националните политики, насочени към инфраструктура за цифрова свързаност с най-висока ефективност, издръжливост, сигурност и устойчивост с цел постигане на просперитет. Поради това всички технологии и преносни системи, които могат да допринесат за постигането на гигабитовата свързаност, включително текущият и предстоящият напредък по отношение на оптичните кабели, спътниците, 5G или всяка друга бъдеща екосистема и безжичен достъп до интернет от следващо поколение, следва да бъдат третирани еднакво, когато имат еквивалентна мрежова ефективност.

(15)

Полупроводниците са от основно значение за повечето ключови, стратегически вериги за създаване на стойност и се очаква те да бъдат още по-търсени в бъдеще, отколкото сега, особено в най-иновативните технологии. Тъй като са от основно значение за цифровата икономика, полупроводниците представляват и решаващ способстващ фактор за прехода към устойчивост, като по този начин допринасят за постигането на целите на Европейския зелен пакт. Полупроводниците с нисък енергиен отпечатък допринасят също и за позиционирането на Съюза като лидер в областта на устойчивите цифрови технологии. Предвижда се да се укрепи устойчивостта на веригата за създаване на стойност в областта на полупроводниците и на производствения капацитет на полупроводниците (включително материали, оборудване, проектиране, производство, обработка и опаковане), наред с другото, чрез изграждане на широкомащабна иновативна инфраструктура, в съответствие с правото на Съюза по отношение на екологичната устойчивост. Например квантовият капацитет и полупроводниците с ниска консумация на енергия са съществени способстващи фактори за постигане на неутралност по отношение на климата за периферни възли с висока степен на сигурност, които гарантират достъп до услуги за данни с малко закъснение, независимо от местоположението на ползвателя.

(16)

Освен като способстващи фактори, настоящите и бъдещите технологии ще залегнат в основата на нови продукти, нови производствени процеси и нови бизнес модели, основани на справедливо и сигурно споделяне на данни в икономиката, основана на данните, като същевременно се осигурява ефективна защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни. Трансформацията на предприятията зависи от способността им бързо и повсеместно да въвеждат нови цифрови технологии, включително в екосистемите на промишлеността и услугите, които понастоящем изостават. Тази трансформация е особено важна за МСП, които продължават да се сблъскват с предизвикателства при внедряването на цифрови решения.

(17)

Държавите членки се насърчават да прилагат принципа на еднократност в рамките на своята публична администрация, като насърчават повторното използване на данни в съответствие с правилата за защита на данните, така че гражданите или предприятията да не понасят допълнителна тежест.

(18)

Демократичният живот и ключовите публични услуги също зависят в решаваща степен от цифровите технологии. Всеки гражданин и всяко предприятие следва да могат да взаимодействат цифрово с публичните администрации. В DESI следва да се наблюдават няколко параметъра на такова взаимодействие, включително ориентираност към ползвателя и прозрачност. Ключовите публични услуги, включително електронните здравни досиета, следва да бъдат напълно достъпни на доброволна основа като най-добра в класа си цифрова среда, осигуряваща лесни за използване, ефикасни, надеждни и персонализирани услуги и инструменти с високи стандарти за сигурност и неприкосновеност на личния живот. Такива ключови публични услуги следва също да обхващат и услуги, които са от значение за важни събития в живота на физическите лица, като например загуба или намиране на работа, обучение, притежаване или управление на автомобил или започване на стопанска дейност, както и за юридическите лица в техния професионален жизнен цикъл. Въпреки това успоредно с преминаването към цифрови инструменти следва да се запази офлайн достъпността на услугите.

(19)

Цифровите технологии следва да допринасят за постигането на по-широки обществени резултати, които не се ограничават до цифровата сфера, а имат положително въздействие върху ежедневието и благосъстоянието на гражданите. За да бъде успешна, цифровата трансформация трябва да върви ръка за ръка с подобрения по отношение на демокрацията, доброто управление, социалното приобщаване и по- ефективните публични услуги.

(20)

Комисията следва да преразгледа целите в областта на цифровите технологии и съответните определения до юни 2026 г., за да прецени дали те все още отговарят на високото равнище на амбиция на цифровата трансформация. Ако счита, че е необходимо, Комисията следва да може да предложи изменения на цифровите цели за справяне с техническите, икономическите и обществените промени, по-специално в областта на основаната на данни икономика, устойчивостта и киберсигурността.

(21)

При използването на публични средства от решаващо значение е да се постигне максимална стойност за обществото и предприятията. Поради това публичното финансиране следва да има за цел да гарантира открит и недискриминационен достъп до резултатите от финансираните проекти, освен ако в обосновани и пропорционални случаи се счита за целесъобразно да се направи нещо друго.

(22)

Хармоничният, приобщаващ и стабилен напредък към постигане на цифрова трансформация и на цифровите цели в Съюза изисква всеобхватна, стабилна, надеждна, гъвкава и прозрачна форма на управление, основана на тясно сътрудничество и координация между Европейския парламент, Съвета, Комисията и държавите членки. Чрез подходящ механизъм следва да се гарантират координацията на сближаването, обменът на най-добри практики и съгласуваността и ефективността на политиките и мерките на равнището на Съюза и на национално равнище, като следва, също така, да се стимулира задействането на подходящо полезно взаимодействие между фондовете на Съюза и националните фондове, както и между инициативи и програми на Съюза. За тази цел Комисията би могла да предоставя насоки и да съдейства на държавите членки в това как да се използват по най-добрия начин най-целесъобразните видове полезно взаимодействие. Като се има предвид всичко това, за изпълнението на предвиденото в „Цифровия компас“ е необходимо да се установят разпоредби за механизъм за наблюдение и сътрудничество. Този механизъм следва да отчита различната ситуация между отделните държави членки и в рамките на всяка от тях, да бъде пропорционален, особено по отношение на административните тежести, и да позволява на държавите членки да следват по-високо равнище на амбиция при определянето на своите национални цели.

(23)

Механизмът за наблюдение и сътрудничество, с който се прилага Цифровият компас, следва да включва усъвършенствана система за наблюдение, за да могат да се установяват недостатъците в стратегическия цифров капацитет на Съюза. Той следва да включва и механизъм за докладване, наред с другото, на постигнатия напредък в посока изпълнение на цифровите цели, определени в настоящото решение, както и на по-общото състояние на съответствието с общите цели, определени в настоящото решение. Той следва да създаде рамка за сътрудничество между Комисията и държавите членки за намиране на решения в установените проблемни области и за предлагане на целенасочени и ефективни корективни мерки.

(24)

DESI следва да се интегрира в доклада за състоянието на Цифровото десетилетие („доклад за Цифровото десетилетие“) и да се използва за наблюдение на напредъка в изпълнението на цифровите цели. Това наблюдение следва да включва анализ на показателите, измерващи напредъка на равнище държава членка, националните политики и инициативи, насочени към постигането на общите цели и на цифровите цели, определени в настоящото решение, както и хоризонтални и тематични анализи за проследяване на цифровата трансформация на икономиките на Съюза, и класиране на държавите членки по напредъка им в тази област. По-специално, измеренията и показателите на DESI следва да бъдат приведени в съответствие с цифровите цели, определени в настоящото решение. С актове за изпълнение, които трябва да бъдат приети от Комисията, следва да се определят ключови показатели за ефективност (КПЕ) за всяка цифрова цел. Когато е необходимо, ключовите показатели за ефективност следва да се актуализират с цел да продължи ефективното наблюдение и да бъде отчетено технологичното развитие. Механизмът за събиране на данни в държавите членки следва да бъде подсилен, когато това е целесъобразно, за да представя цялостно състояние на напредъка при изпълнението на цифровите цели, както и информация за съответните политики, програми и инициативи на национално равнище, и следва да включва, когато е възможно, разделени по полов и регионален признак данни в съответствие с правото на Съюза и националното право.

Въз основа на прегледите на Комисията и при необходимост Комисията следва да изготви, след консултации с държавите членки, график за определяне на бъдещите нужди от събиране на данни. При създаването на DESI Комисията следва да разчита в голяма степен на официални статистически данни, събирани в рамките на различни проучвания на Съюза относно информационното общество, съгласно регламенти (ЕС) 2019/1700 (13) и (ЕС) 2019/2152 (14) на Европейския парламент и на Съвета. При събирането на данни за важните показатели, които не са обект на проучванията на Съюза, Комисията следва да си послужи със специални проучвания или събрани чрез други отчетни дейности данни, в рамките на стратегията, обявена със съобщение на Комисията от 25 юни 2008 г., озаглавено „Мисли първо за малките!“: „Законодателен акт за малкия бизнес“ в Европа, включително нейния годишен преглед на постиженията на МСП. Определенията, свързани с цифровите цели съгласно настоящото решение, не представляват прецедент за КПЕ и по никакъв начин не възпрепятстват предстоящото измерване на напредъка по тези цели чрез КПЕ.

(25)

С цел съзаконодателите да бъдат информирани за напредъка на цифровата трансформация в Съюза, Комисията следва да представя годишен доклад за Цифровото десетилетие на Европейския парламент и на Съвета, съдържащ преглед и анализ на цифровата трансформация на Съюза и оценка на постигнатия напредък по отношение на общите цели на настоящото решение и цифровите цели за периода до 2030 г. Докладът за „Цифровото десетилетие“, по-специално DESI, следва да предоставя отправна информация за европейския семестър, включително за аспектите, свързани с Механизма за възстановяване и устойчивост, а препоръчаните политики, мерки и действия, включени в доклада за Цифровото десетилетие, следва да допълват специфичните за всяка държава препоръки.

(26)

От 2019 г. насам DESI включва информационното табло „Жените в областта на цифровите технологии“, в което се оценяват резултатите на държавите членки в областта на използването на интернет, уменията на ползвателите на интернет, както и специализираните умения и заетостта въз основа на 12 показателя. Включването на информационното табло „Жените в областта на цифровите технологии“ в доклада за Цифровото десетилетие следва да предостави възможност за наблюдение на неравенството между половете в областта на цифровите технологии.

(27)

По-специално Комисията следва да разглежда в своя доклад за Цифровото десетилетие доколко ефективно общите цели на настоящото решение са въведени в политики, мерки или действия, както и напредъка по отношение на постигането на цифровите цели, като подробно описва степента на напредък на Съюза по отношение на прогнозните траектории за всяка цел, оценката на усилията, необходими за постигането на всяка цел, включително недостига на инвестиции в цифров капацитет и иновации, както и да подобрява осведомеността относно действията, необходими за повишаване на цифровия суверенитет по открит начин. Докладът следва да включва и оценка на изпълнението на съответните регулаторни предложения, и оценка на действията, предприети на равнището на Съюза и на държавите членки.

(28)

Въз основа на оценката на Комисията докладът следва да включва конкретни препоръки за политики, мерки и действия. Когато препоръчва политики, мерки или действия в доклада, Комисията следва да взима предвид най-новите налични данни, поетите съвместни ангажименти, политиките и мерките, определени от държавите членки, както и напредъка по отношение на препоръчаните действия, посочени в предишни доклади и във връзка с които са били предприети мерки чрез механизма за сътрудничество. Освен това Комисията следва да взима предвид различията в потенциала на отделните държави членки да допринасят за постигането на цифровите цели, както и политиките, мерките и действията, които вече са въведени и се считат за подходящи за постигането на тези цели дори ако ефектът от тях все още не е реализиран.

(29)

С цел да се гарантира постигането на общите цели и на цифровите цели, установени в настоящото решение, както и ефективният принос на държавите членки в това отношение, механизмът за наблюдение и сътрудничество следва да е структуриран и прилаган така, че да осигурява обмен на информация и най-добри практики чрез конструктивен и приобщаващ диалог между държавите членки и Комисията. Комисията следва да гарантира, че Европейският парламент е своевременно информиран за резултата от диалога.

(30)

Комисията, съвместно с държавите членки, следва да създаде прогнозни траектории за Съюза с цел постигане на цифровите цели, установени в настоящото решение. Тези прогнозни траектории следва, когато това е възможно, да бъдат преобразувани от държавите членки в национални прогнозни траектории, и следва, когато е необходимо, да отчитат надлежно регионалното измерение. В националните прогнозни траектории следва да бъдат взети предвид и отразени различният потенциал и различните отправни точки на отделните държави членки в техния принос за постигането на цифровите цели. Тези национални прогнозни траектории следва да способстват за оценяването на напредъка във времето на равнището на Съюза и на национално равнище.

(31)

За да се гарантира, че сътрудничеството между Комисията и държавите членки е ефикасно и ефективно, държавите членки следва да представят на Комисията национални стратегически пътни карти за Цифровото десетилетие, обхващащи периода до 2030 г. („национални пътни карти“), като предложат, когато това е възможно и измеримо на национално равнище, национални прогнозни траектории, описващи всички планирани, приети или прилагани инструменти с оглед на това да се допринесе за постигането на равнището на Съюза на общите и цифровите цели, установени с настоящото решение. Държавите членки следва да могат да включват в своите национални пътни карти информация за политиките, мерките и действията, които трябва да бъдат предприети на регионално равнище. Националните пътни карти следва да бъдат изготвени след консултации с ключовите заинтересовани страни, например бизнес организации, включително представители на МСП, социалните партньори и гражданското общество, включително възрастните хора и младежите, както и местни и регионални представители, и следва да бъдат инструмент от първостепенна важност за координиране на политиките на държавите членки и за осигуряване на предвидимост за пазара. Държавите членки следва да вземат предвид съответните секторни инициативи, на равнището на Съюза и на национално равнище, както и да насърчават съгласуваността с тях. Ангажиментът на дадена държава членка да предостави национална пътна карта, която допринася за постигането на цифровите цели на равнището на Съюза не пречи на същата държава членка да разработва и прилага стратегии на национално или регионално равнище, или да се специализира в определени промишлени или цифрови области.

(32)

По време на цикъла на сътрудничество между Комисията и държавите членки, държавите членки биха могли да предлагат корекции на своите национални пътни карти, за да вземат предвид развитието на цифровата трансформация на равнището на Съюза и на национално равнище и да отговорят по-специално на препоръчаните от Комисията политики, мерки и действия. За да се насърчи последователен и сравним подход сред държавите членки и да се улесни подготовката на техните национални пътни карти, Комисията следва да предостави насоки, определящи по-подробно основните елементи на структурата на националната пътна карта, и по-специално общите елементи, които следва да бъдат включени във всички национални пътни карти. В насоките следва също да се предвижда общ подход, който държавите членки да следват при разработването на техните национални прогнозни траектории.

(33)

Механизмът за сътрудничество и наблюдение между Комисията и държавите членки следва да започне с оценка на техните национални пътни карти и да се основава на предоставените данни и направената оценка в доклада за Цифрово десетилетие, както и на становищата, получени от съответните заинтересовани страни, като, например бизнес организации, включително представители на МСП, социалните партньори и гражданското общество, както и местни и регионални представители.

(34)

Графикът на сътрудничеството следва да отчита необходимостта от отразяване на резултатите от предшестващи цикли на сътрудничество, както и на политиките, мерките, действията и евентуалните корекции на националните пътни карти на всеки две години.

(35)

За постигането на напредък по отношение на цифровите цели в съответствие с прогнозните траектории, държавите членки, за които в доклада се счита, че не са постигнали достатъчен напредък в дадена област, следва да представят коригиращи политики, мерки и действията, които възнамеряват да предприемат, за да напреднат повече във въпросната критична област. Освен това Комисията и държавите членки следва да разглеждат как държавите членки са изпълнили, заедно и поотделно, препоръчаните в доклада от предходната година политики, мерки и действия. Дадена държава членка следва да може да поиска започването на процес на партньорска проверка, за да даде възможност на други държави членки да коментират предложенията, които тя възнамерява да представи в своята национална пътна карта, по-специално по отношение на тяхната пригодност за постигане на конкретна цел. Комисията следва да улесни обмена на опит и най-добри практики чрез процеса на партньорска проверка.

(36)

Комисията и една или повече държави членки или най-малко две държави членки следва да могат да поемат съвместни ангажименти по отношение на координираните действия, които биха искали да предприемат за постигане на цифровите цели, да създават многонационални проекти и да съгласуват всякакви други политики, мерки и действия на равнището на Съюза и на национално равнище с цел постигане на напредък по отношение на тези цели в съответствие с прогнозните траектории. Съвместният ангажимент е инициатива за сътрудничество, по-специално с цел да се допринесе за постигането на общите и цифровите цели, определени в настоящото решение. Многонационалните проекти и консорциумите за европейска цифрова инфраструктура (КЕЦИ) следва да включват най-малко три държави членки.

(37)

При наблюдението на постигането на общите и цифровите цели, установени в настоящото решение, Комисията и държавите членки имат задължението да си сътрудничат лоялно в съответствие с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. Ето защо е необходимо всеки призив за сътрудничество, отправен от Комисията, да бъде последван по подходящ начин от държавите членки, по-специално когато има значително отклонение от националната прогнозна траектория на държавата членка или когато това отклонение не е било преодоляно за значителен период от време.

(38)

Ефективното изпълнение на препоръчаните политики, мерки и действия, както и на националните пътни карти и корекциите към тях, е от решаващо значение за постигането на общите и цифровите цели, установени в настоящото решение. Структурираният диалог с отделните държави членки е изключително важен за насочването им и подкрепата за тях при определянето и изпълнението на подходящите мерки за постигане на напредък по отношение на техните национални прогнозни траектории, по-специално когато държавите членки смятат, че е необходимо да коригират своите национални пътни карти въз основа на препоръчаните от Комисията политики, мерки или действия. Комисията следва да осигури подходящо информиране на Европейския парламент и на Съвета, по-специално по отношение на процеса и резултатите от структурирания диалог.

(39)

За да осигури прозрачност и участие на обществеността, Комисията следва да си взаимодейства с всички заинтересовани страни. За тази цел Комисията следва да поддържа тясно сътрудничество със заинтересованите страни, включително с гражданското общество и частните и публичните субекти, като например публичноправни организации от сектора на образованието и обучението или здравния сектор, и следва да се консултира с тях относно мерките за ускоряване на цифровата трансформация на равнището на Съюза. Когато Комисията провежда консултации със заинтересованите страни, тези консултации следва да бъдат възможно най-приобщаващи и да включват организациите, които допринасят за насърчаването на момичетата и жените да се насочват към цифрово образование и професионално развитие, като целта е при прилагането на националните пътни карти от държавите членки да се насърчава, доколкото е възможно, най-балансираният по отношение на половете подход. Участието на заинтересованите страни е важно и на равнището на държавите членки, по-специално при приемането на техните национални пътни карти и евентуалните корекции към тях. Както на равнището на Съюза, така и на национално равнище Комисията и държавите членки следва да включват своевременно и пропорционално на наличните ресурси бизнес организациите, включително представителите на МСП, социалните партньори и гражданското общество.

(40)

Многонационалните проекти следва да създават условия за широкомащабна интервенция в ключови области, необходима за постигането на цифровите цели, определени в настоящото решение, по-специално чрез обединяване на ресурси от Съюза, държавите членки и, когато е целесъобразно, от частни източници. Когато това е необходимо за постигането на цифровите цели, държавите членки следва да могат да включват трети държави, асоциирани към пряко управлявана програма на Съюза, която подкрепя цифровата трансформация на Съюза. Многонационалните проекти следва да се осъществяват координирано и в тясно сътрудничество между Комисията и държавите членки. Комисията следва да има централна роля в ускоряването на прилагането на многонационални проекти, като определя готовите за изпълнение многонационални проекти сред категориите проекти, включени ориентировъчно в приложението към настоящото решение, като консултира държавите членки относно избора на най-подходящия съществуващ механизъм за изпълнение, относно избора на източниците на финансиране и тяхното съчетаване и относно други стратегически въпроси, свързани с изпълнението на посочените проекти. Когато е целесъобразно, Комисията следва да предоставя насоки относно създаването на КЕЦИ като механизъм за изпълнение. Държавите членки, които желаят да направят това, могат също да си сътрудничат или да предприемат координирани действия в области, различни от предвидените в настоящото решение.

(41)

Публичното подпомагане за многонационалните проекти следва да се използва по-специално за справяне с неефективност на пазара или с неоптимални инвестиционни ситуации по съразмерен начин, без да се нарушават еднаквите условия на конкуренция или без да се дублира или измества частното финансиране. Многонационалните проекти следва да имат ясно изразена европейска добавена стойност и следва да се изпълняват в съответствие с приложимото право на Съюза и с националното право, което е в съответствие с правото на Съюза.

(42)

Многонационалните проекти следва да могат да привличат и съчетават по ефективен начин различни източници на финансиране от Съюза и държавите членки и, когато е приложимо, финансиране от трети държави, асоциирани към пряко управлявана програма на Съюза, която подкрепя цифровата трансформация на Съюза, като намират, когато е възможно, полезни взаимодействия между тях. По-специално, следва да е възможно съчетаването на средства от централно управлявана програма на Съюза с ресурси, заделени от държавите членки, включително, при определени условия, със средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, както е обяснено в част 3 от насоките на Комисията до държавите членки относно техните национални планове за възстановяване и устойчивост, както и със средства по Европейския фонд за регионално развитие или Кохезионния фонд. Когато това е оправдано от естеството на съответен многонационален проект, той следва да бъде разрешен и за субекти, различни от Съюза и държавите членки, включително за участие на частния сектор.

(43)

Комисията, в сътрудничество с държавите членки и в качеството си на координатор на многонационални проекти, следва да подпомага държавите членки при определянето на техните интереси в многонационални проекти, да предоставя необвързващи насоки относно избора на оптималните механизми за изпълнение и да предоставя помощ при изпълнението, като допринася за това да има възможно най-широко участие. Комисията следва да предоставя такава подкрепа, освен ако държавите членки, участващи в многонационален проект, не възразят. Комисията следва да действа в сътрудничество с участващите държави членки.

(44)

Комисията следва да има възможност да създава, по искане на съответните държави членки и след оценка на това искане, КЕЦИ, който да изпълнява конкретен многонационален проект.

(45)

Приемащата държава членка трябва да определи дали даден КЕЦИ отговаря на изискванията за признаването му като международна организация както е посочено в член 143, буква ж) и член 151, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета (15) и както е посочено в член 12, параграф 1, буква б) от Директива 2008/118/ЕО на Съвета (16).

(46)

С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящото решение, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на КПЕ и за създаване на КЕЦИ. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (17).

(47)

Настоящото решение не се прилага за мерки, предприети от държавите членки в областта на националната сигурност, обществената сигурност или отбраната,

1)

„индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото“ или DESI означава годишен набор от показатели за анализи и измерване, въз основа на които Комисията следи цялостното цифрово представяне на Съюза и държавите членки в няколко измерения на политиката, включително техния напредък по отношение на цифровите цели, определени в член 4;

2)

„многонационални проекти“ означава мащабни проекти, които способстват за постигането на цифровите цели, определени в член 4, включително финансирането от Съюза и държавите членки в съответствие с член 10;

3)

„статистика“ означава статистика съгласно определението в член 3, точка 1 от Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (18);

4)

„процес на партньорска проверка“ означава механизъм, чрез който държавите членки извършват обмен на най-добри практики по конкретни аспекти на политиките, мерките и действията, предложени от дадена държава членка, по-специално по отношение на тяхната ефикасност и пригодността им да допринесат за постигането на конкретна цел от цифровите цели, определени в член 4, в контекста на сътрудничеството съгласно член 8;

5)

„прогнозна траектория“ означава прогнозният път за всяка цифрова цел до 2030 г. към постигането на цифровите цели, определени в член 4, изготвен въз основа на данни за минали периоди, когато са налични такива;

6)

„периферни възли“ означава капацитет за разпределено обработване на данни, свързан към мрежата и разположен в близост до или във физическата крайна точка, където се генерират данните, който предлага ресурси за разпределено компютърно пресмятане и разпределено съхранение на данни с цел обработване на данните с малко закъснение;

7)

„цифров интензитет“ означава общата стойност, определена за дадено предприятие въз основа на броя на технологиите, използвани от него, спрямо набор от показатели за различни технологии, в съответствие с DESI;

8)

„ключови публични услуги“ означава основни услуги, предоставяни от публични субекти на физически лица при важни събития от техния живот и на юридически лица в техния професионален жизнен цикъл;

9)

„задълбочени цифрови умения“ означава умения и професионални компетентности, които изискват познания и опит, необходими за разбиране, проектиране, разработване, управление, тестване, внедряване, използване и поддръжка на цифрови технологии, продукти и услуги;

10)

„основно цифрово умение“ означава способността да се извършва с цифрови средства най-малко една дейност, свързана със следните области: информация, комуникация и сътрудничество, създаване на съдържание, безопасност и лични данни и решаване на проблеми;

11)

„еднорог“ означава или:

12)

„малко или средно предприятие“ или „МСП“ означава микропредприятие или малко или средно предприятие съгласно определението в член 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (19).