15.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/1

(1)

В своето съобщение, озаглавено „Акт за единния пазар — Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието — „Заедно за нов тип икономически растеж““, прието на 13 април 2011 г., Комисията определи необходимостта от повишаване до сходно високи равнища сред държавите членки на изискванията за прозрачност на социалната информация и информацията за околната среда, която предоставят предприятията във всички сектори. Това по никакъв начин не пречи на държавите членки да изискват по целесъобразност допълнителни подобрения на прозрачността на нефинансовата информация на предприятията, което поради естеството си предполага непрекъснати усилия.

(2)

Необходимостта от подобряване на оповестяването от страна на предприятията на социалната информация и информацията относно околната среда бе подчертана отново в Съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011 — 2014 г. за корпоративната социална отговорност“, прието на 25 октомври 2011 г., чрез представяне на законодателно предложение в областта.

(3)

В своите резолюции от 6 февруари 2013 г. относно съответно „Корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж“ и „Корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване“ Европейският парламент призна значението на оповестяването на информация, свързана с устойчивостта, като социални и екологични фактори, от страна на предприятията с цел определяне на рисковете за устойчивостта и увеличаване на доверието на инвеститори и потребители. В действителност оповестяването на нефинансовата информация е жизненоважно за управлението на прехода към устойчива глобална икономика чрез съчетаване на дългосрочната рентабилност със социалната справедливост и опазването на околната среда. В този контекст оповестяването на нефинансовата информация спомага за измерването, наблюдението и управлението на резултатите от дейността на предприятията и тяхното въздействие върху обществото. Ето защо Европейският парламент призова Комисията да представи законодателно предложение за оповестяване на нефинансова информация от предприятията, предоставящо възможност за висока степен на гъвкавост на действията, с цел да се отчита многоизмерният характер на корпоративната социална отговорност (КСО) и многообразието на прилаганите от предприятията политики, свързани с КСО, при наличие на достатъчна степен на съпоставимост, за да се отговори на потребностите на инвеститорите и другите заинтересовани страни, както и на необходимостта от предоставяне на потребителите на лесен достъп до информация относно въздействието на предприятията върху обществото.

(4)

Координирането на националните разпоредби относно оповестяването на нефинансова информация по отношение на някои големи предприятия е от значение за интересите на предприятията, акционерите и другите заинтересовани страни. В тези области е необходимо координиране, тъй като по-голямата част от тези предприятия работят в повече от една държава членка.

(5)

Необходимо е също така да се установи минимално правно изискване по отношение на степента на информацията, която следва да се предоставя на обществеността и органите от предприятията в Съюза. Предприятията, които са предмет на настоящата директива, следва да дават верен и цялостен поглед върху своите политики, резултати и рискове.

(6)

С цел повишаване на съгласуваността и съпоставимостта на нефинансовата информация, която се оповестява в Съюза, определени големи предприятия следва да изготвят нефинансова декларация, съдържаща информация, отнасяща се поне до въпросите, свързани с околната среда, служителите и социалните въпроси, зачитането на правата на човека, борбата с корупцията и подкупите. Декларацията следва да включва описание на политиките, резултатите и рисковете, свързани с тези въпроси, и тя следва да се включи в доклада за дейността на съответното предприятие. Нефинансовата декларация следва да включва и информация относно процесите на надлежна проверка, прилагани от предприятието, също така по отношение на веригите на доставки и веригите на подизпълнителите на предприятията, ако това е приложимо и пропорционално, с цел да се идентифицират, предотвратяват и смекчават съществуващите и потенциалните неблагоприятни въздействия. Следва да бъде възможно държавите членки да освобождават предприятията, които попадат в обхвата на настоящата директива, от задължението да изготвят нефинансова декларация, ако те представят отделен доклад, отнасящ се до същата финансова година и обхващащ същото съдържание.

(7)

Ако от дадено предприятие се изисква да изготви нефинансова декларация, тази декларация следва да съдържа по отношение на екологичните въпроси подробна информация относно текущото и предвидимото въздействие на дейността на предприятието върху околната среда и по целесъобразност върху здравето и безопасността, използването на енергия от възобновяеми и/или невъзобновяеми източници, емисиите на парникови газове, потреблението на вода и замърсяването на въздуха. По отношение на социалните въпроси и въпросите, свързани със служителите, предоставената в декларацията информация може да се отнася до предприетите действия за осигуряване на равенство между половете, прилагането на основните конвенции на Международната организация на труда, условията на труд, социалния диалог, зачитането на правото на информиране и консултиране на работниците, зачитането на синдикалните права, здравословните и безопасни условия на работното място, диалога с местните общности и/или действията, предприети с оглед на защитата и развитието на тези общности. По отношение на правата на човека, борбата с корупцията и подкупите нефинансовата декларация би могла да включва информация относно предотвратяването на нарушенията на правата на човека и/или наличните инструменти за борба с корупцията и подкупите.

(8)

Предприятията, които попадат в обхвата на настоящата директива, следва да предоставят подходяща информация във връзка с въпроси, които се открояват като най-вероятни причини за реализиране на основните рискове от тежки въздействия, наред с тези, които вече са се реализирали. Тежестта на тези въздействия следва да се преценява с оглед на техния мащаб и сериозност. Рисковете от неблагоприятни въздействия могат да произтичат от собствените действия на предприятието или могат да бъдат свързани с неговата дейност, а ако това е приложимо и пропорционално — с неговите продукти, услуги и стопански отношения, включително с неговата верига на доставки и неговата верига на подизпълнители. Това не следва да води до ненужна допълнителна административна тежест за малките и средните предприятия.

(9)

При предоставянето на тази информация предприятията, които попадат в обхвата на настоящата директива, могат да разчитат на националните рамки, на рамките, основани на нормите на Съюза, като например Схемата за екологично управление и одит (EMAS), или на международните рамки, като например Глобалния договор на Организацията на обединените нации (ООН), Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, прилагащи рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“, Насоките за многонационалните предприятия на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), стандарта ISO 26000 на Международната организация по стандартизация, Тристранната декларация на Международната организация на труда относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика, Глобалната инициатива за отчитане или други признати международни рамки.

(10)

Държавите членки следва да осигурят съществуването на адекватни и ефективни механизми за гарантиране на оповестяването на нефинансова информация от предприятията в съответствие с настоящата директива. За тази цел държавите членки следва да гарантират, че са въведени ефективни национални процедури за налагане на спазването на задълженията, предвидени в настоящата директива, и че тези процедури са на разположение на всички физически и юридически лица, които имат законен интерес в съответствие с националното право да се осигури спазването на разпоредбите на настоящата директива.

(11)

В параграф 47 от заключителния документ на конференцията „Рио +20“ на Организацията на обединените нации, озаглавен „Бъдещето, което искаме“, се признава важността на корпоративната отчетност във връзка с устойчивостта и предприятията се насърчават, когато е целесъобразно, да разглеждат възможността за интегриране на информацията за устойчивото развитие в своя цикъл на отчитане. В нея също така се насърчават предприятията, заинтересованите правителства и заинтересованите страни с подкрепата на системата на Организацията на обединените нации, когато това е подходящо, да разработват модели за най-добри практики и да улесняват интегрирането на финансовата и нефинансовата информация, като вземат предвид опита от вече съществуващите рамки.

(12)

Достъпът на инвеститорите до нефинансова информация е стъпка към постигането до 2020 г. на пазарни и политически стимули, които благоприятстват бизнес инвестициите в ефективността съгласно Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа.

(13)

В заключенията си от 24 и 25 март 2011 г. Европейският съвет призова за намаляване на цялостната регулаторна тежест, по-специално за малките и средните предприятия (МСП), на европейско и на национално равнище, и предложи мерки за повишаване на производителността, а стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж се стреми да подобри бизнес средата за МСП и да насърчи тяхната интернационализация. Така, в съответствие с принципа „мисли първо за малките“, новите изисквания за оповестяване следва да се прилагат само за определени големи предприятия и групи.

(14)

Обхватът на тези изисквания за оповестяване на нефинансова информация следва да бъде определен при отчитане на средния брой служители, общия счетоводен баланс и нетния оборот. МСП следва да бъдат освободени от допълнителни изисквания, а задължението да бъде оповестена нефинансова декларация следва да се прилага само за тези големи предприятия, които са дружества, извършващи дейност от обществен интерес, и за тези дружества, извършващи дейност от обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група, чийто среден брой служители във всеки случай надвишава 500 човека, в случай на група на консолидирана база. Това не следва да пречи на държавите членки да изискват оповестяване на нефинансова информация от предприятия и групи, различни от предприятията, за които се прилага настоящата директива.

(15)

Много от предприятията, които попадат в обхвата на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3), са членове на групи от предприятия. Консолидираните отчети за дейността следва да се изготвят така, че информацията за подобни групи от предприятия да може да бъде предоставяна на членовете и на трети лица. Следователно националното право, уреждащо консолидираните отчети за дейността, следва да бъде съгласувано с цел постигане на целите за съпоставимост и съгласуваност на информацията, която предприятията следва да публикуват в рамките на Съюза.

(16)

Одитори и одиторски дружества, които извършват задължителен одит, следва да проверяват само дали са предоставени нефинансовата декларация или отделният доклад. Освен това следва държавите членки да имат възможност да въведат изискване информацията, включена в нефинансовата декларация или отделния доклад, да се проверява от независим доставчик на одитни услуги.

(17)

С оглед да се улесни оповестяването на нефинансова информация от предприятията, Комисията следва да подготви необвързващи насоки, включително общи и секторни нефинансови ключови показатели за резултата от дейността. Комисията следва да взема предвид най-добрите практики в момента, международните тенденции и резултатите от свързаните с този въпрос инициативи на Съюза. Комисията следва да извършва подходящи консултации, включително със съответните заинтересовани страни. Когато разглежда екологичните аспекти, Комисията следва да обхване поне земеползването, ползването на водите, емисиите на парникови газове и ползването на материали.

(18)

Многообразието на компетенции и становища на членовете на административните, управителните и надзорните органи на предприятията спомага за доброто разбиране на организацията и дейностите на бизнеса на съответните предприятия. То дава възможност на членовете на тези органи да оспорват по конструктивен начин управленските решения и да бъдат по-отворени към новаторски идеи, като по този начин се намери противодействие на сходството на мнения на членовете, също познато като „групово мислене“. По този начин то допринася за ефективен надзор на управлението и успешно управление на предприятието. Следователно е важно да се повиши прозрачността по отношение на прилаганата политика за многообразие. По този начин пазарът ще бъде информиран за практиките за корпоративно управление и ще окаже индиректен натиск върху предприятията за по-многообразни управителни съвети.

(19)

Задължението да оповестяват политиката за многообразие по отношение на административните, управителните и надзорните органи във връзка с аспекти като например възраст, пол или образование и професионален опит следва да се прилага само за някои големи предприятия. Оповестяването на политиката за многообразие следва да бъде част от декларацията за корпоративно управление, както е установено в член 20 от Директива 2013/34/ЕС. Ако не се прилага политика за многообразие, не следва да съществува задължение да се въвежда такава, но декларацията за корпоративно управление следва да включва ясно обяснение защо това е така.

(20)

Отбелязват се инициативите на равнището на Съюза, включително отчитането по държави за няколко сектора, както и споменаването, направено от Европейския съвет в заключенията му от 22 май 2013 г. и от 19 и 20 декември 2013 г. на отчитане по държави от страна на големи дружества и групи, а също така подобните разпоредби в Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4), както и международните усилия за повишаване на прозрачността в областта на финансовото отчитане. В контекста на Г-8 и Г-20 беше поискано от ОИСР да изготви стандартизиран образец за отчитане, в който многонационалните предприятия да отчитат пред данъчните органи къде по света те реализират печалбата си и къде плащат данъци. Тези нови аспекти допълват предложенията, съдържащи се в настоящата директива, като са подходящи мерки за съответните си цели.

(21)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно да се повиши полезността, последователността и съпоставимостта на информацията, оповестявана от някои големи предприятия и групи в целия Съюз, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя ефект може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(22)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в частност от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително правото на свободна стопанска инициатива, правото на зачитане на личния живот и защитата на личните данни. Настоящата директива трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(23)

Поради това Директива 2013/34/ЕС следва да бъде съответно изменена,

1)

Вмъква се следният член:

„Член 19а

Нефинансова декларация

1.   Големите предприятия, които са дружества, извършващи дейност от обществен интерес, и които към датите на своите балансови отчети надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 човека, включват в доклада за дейността нефинансова декларация, съдържаща информация в степен, необходима за разбиране на развитието, резултатите, състоянието на предприятието и въздействието на неговата дейност, отнасяща се като минимум до екологичните и социалните въпроси и въпросите, свързани със служителите, зачитането на правата на човека, борбата с корупцията и подкупите, включително:

Когато предприятието не следва политиките по отношение на един или няколко от тези въпроси, нефинансовата декларация представя ясно и аргументирано обяснение за това.

Нефинансовата декларация, посочена в първа алинея, включва по целесъобразност и препратки и допълнителни обяснения за сумите, отчетени в годишните финансови отчети.

Държавите членки могат да разрешават да бъде пропускана информация, свързана с предстоящи промени или въпроси в процес на договаряне, в изключителни случаи, когато според надлежно обоснованото становище на членовете на административните, управителните и надзорните органи, действащи в рамките на компетенциите, които са им възложени съгласно националното право, и носещи колективна отговорност за това становище, оповестяването на подобна информация би било в сериозна вреда на търговската позиция на предприятието, при условие че подобен пропуск не пречи на обективното и балансирано разбиране на развитието, резултатите, състоянието на предприятието и въздействието на неговата дейност.

При изискването за оповестяване на информацията, посочена в първа алинея, държавите членки предвиждат предприятията да могат да се позовават на национални, основани на нормите на Съюза или международни рамки, като в такъв случай предприятията уточняват на кои конкретни рамки се позовават.

2.   Предприятията, изпълняващи задължението по параграф 1, се считат за изпълнили задължението, свързано с анализа на нефинансова информация, установено в член 19, параграф 1, трета алинея.

3.   Предприятие, което е дъщерно предприятие, се освобождава от задълженията, установени в параграф 1, ако това предприятие и неговите дъщерни предприятия са включени в консолидирания доклад за дейността или отделния доклад на друго предприятие, съставен в съответствие с член 29 и с настоящия член.

4.   Когато дадено предприятие подготвя отделен доклад, отнасящ се за същата финансова година, независимо дали се позовава на национални, основани на нормите на Съюза или международни рамки, и обхващащ информацията, изисквана за нефинансовата декларация, предвидена в параграф 1, държавите членки могат да освободят това предприятие от задължението за изготвяне на нефинансова декларация, предвидено в параграф 1, при условие че този отделен доклад:

Параграф 2 се прилага mutatis mutandis за предприятията, които изготвят отделен доклад, както е посочено в първа алинея от настоящия параграф.

5.   Държавите членки гарантират, че одиторът или одиторското дружество, които извършват задължителен одит, проверяват дали е предоставена нефинансовата декларация по параграф 1, или дали е предоставен отделният доклад по параграф 4.

6.   Държавите членки могат да въведат изискване информацията в нефинансовата декларация по параграф 1 или в отделния доклад по параграф 4 да се проверява от независим доставчик на одитни услуги.“

2)

Член 20 се изменя, както следва:

3)

Вмъква се следният член:

„Член 29а

Консолидирана нефинансова декларация

1.   Дружества, извършващи дейност в обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група, надхвърляща към датите на своя балансов отчет на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 човека, включват в консолидирания доклад за дейността консолидирана нефинансова декларация, съдържаща информация в степен, необходима за разбиране на развитието, резултатите, състоянието на групата и въздействието на нейната дейност, отнасяща се като минимум до екологичните и социалните въпроси и въпросите, свързани със служителите, зачитането на правата на човека, борбата с корупцията и подкупите, включително:

Когато групата не следва политиките по отношение на един или няколко от тези въпроси, консолидираната нефинансова декларация представя ясно и аргументирано обяснение за това.

Консолидираната нефинансова декларация, посочена в първа алинея, също така по целесъобразност включва препратки и допълнителни обяснения за сумите, отчетени в консолидираните финансови отчети.

Държавите членки могат да позволят да бъде пропускана информация, свързана с предстоящи промени или въпроси в процес на договаряне в изключителни случаи, когато според надлежно обоснованото становище на членовете на административните, управителните и надзорните органи, действащи в рамките на компетенциите, които са им възложени съгласно националното право и носещи колективна отговорност за това становище, оповестяването на подобна информация би било в сериозна вреда на търговската позиция на групата, при условие че подобен пропуск не пречи на обективното и балансирано разбиране за развитието, резултатите, състоянието на групата и въздействието на нейната дейност.

При изискването за оповестяване на информацията, посочена в първа алинея, държавите членки предвиждат предприятието майка да може да се позовава на национални, основани на нормите на Съюза или международни рамки и в такъв случай предприятието майка уточнява на кои конкретни рамки се позовава.

2.   Предприятие майка, изпълняващо задължението по параграф 1, се счита за изпълнило задължението, свързано с анализа на нефинансова информация, посочено в член 19, параграф 1, трета алинея и в член 29.

3.   Предприятие майка, което също така е дъщерно предприятие, се освобождава от задължението, установено в параграф 1, ако същото освободено предприятие майка и неговите дъщерни предприятия са включени в консолидирания доклад за дейността или в отделния доклад на друго предприятие, съставен в съответствие с член 29 и с настоящия член.

4.   Когато дадено предприятие майка изготвя отделен доклад за същата финансова година, който се отнася до цялата група, независимо дали той се позовава на национални, основани на нормите на Съюза или международни рамки, и обхваща информацията, изисквана за консолидираната нефинансова декларация, както е предвидено в параграф 1, държавите членки могат да освободят това предприятие майка от задължението за изготвяне на консолидираната нефинансова декларация, предвидена в параграф 1, при условие че подобен отделен доклад:

Параграф 2 се прилага mutatis mutandis за предприятията, които изготвят отделен доклад, както е посочено в първа алинея от настоящия параграф.

5.   Държавите членки гарантират, че одиторът или одиторското дружество, които извършват задължителен одит, проверяват дали е предоставена консолидираната нефинансова декларация по параграф 1 или дали е предоставен отделният доклад по параграф 4.

6.   Държавите членки могат да въведат изискване информацията в консолидираната нефинансова декларация по параграф 1 или в отделния доклад по параграф 4 да се проверява от независим доставчик на одитни услуги.“

4)

В член 33 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки гарантират, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на дадено предприятие, като действат в рамките на компетенциите, които са им възложени съгласно националното право, имат колективно задължение да направят необходимото:

да се съставят и публикуват в съответствие с изискванията на настоящата директива и когато е приложимо, с международните счетоводни стандарти, приети в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002.“

5)

В член 34 се добавя следният параграф:

„3.   Настоящият член не се прилага за нефинансовата декларация по член 19а, параграф 1 и консолидираната нефинансова декларация по член 29а, параграф 1 или за отделните доклади по член 19а, параграф 4 и член 29а, параграф 4.“

6)

В член 48 преди последната алинея се вмъква следната алинея:

„Докладът също така разглежда, при отчитане на промените в ОИСР и резултатите от свързани европейски инициативи, възможността за въвеждане на задължение, изискващо големите предприятия да изготвят годишен доклад по държави за всяка държава членка и трета държава, в която извършват дейност, съдържащ информация, отнасяща се като минимум до реализираните печалби, платените данъци върху печалбите и получените публични субсидии.“

15.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/10

(1)

В съответствие с Решение 2013/671/ЕС на Съвета (1) Споразумението между Европейския съюз и Френската република за прилагане по отношение на Общност Сен Бартелеми на законодателството на Съюза относно данъчното облагане на доходи от спестявания и административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (наричано по-долу „споразумението“) бе подписано на 17 февруари 2014 г., при условие за сключването му на по-късна дата.

(2)

Целта на споразумението е да се гарантира, че механизмите на Директива 2011/16/ЕС на Съвета (2) и Директива 2003/48/ЕО на Съвета (3), имащи за цел по-специално борба с измамите и отклонението от данъчно облагане при трансгранични сделки, се прилагат по отношение на Сен Бартелеми независимо от промяната на неговия статус.

(3)

Споразумението следва да бъде сключено,

15.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/12

(1)

Общност Сен Бартелеми е неразделна част от Френската република, но в съответствие с Решение 2010/718/ЕС на Европейския съвет (1) не съставлява част от Европейския съюз от 1 януари 2012 г.

(2)

С цел интересите на Европейския съюз да продължат да бъдат защитени, и по-специално да продължи борбата с измамите и избягването на данъчното облагане при трансгранични сделки, е необходимо да се гарантира, че законодателството на Съюза относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, както и относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания, продължава да се прилагат по отношение на Общност Сен Бартелеми. Необходимо е също така да се гарантира, че актовете за изменение на посоченото законодателство се прилагат по отношение на Общност Сен Бартелеми,

15.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/16

(1)

Член 43, параграф 3 от Договора предвижда, че Съветът, по предложение на Комисията, приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов.

(2)

В Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) се изисква мерките за опазване да се приемат като се вземат предвид наличните научни, технически и икономически становища, включително, когато е приложимо, докладите, изготвени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) и други консултативни органи, както и в светлината на всяко становище, получено от консултативните съвети.

(3)

Съветът приема мерки за определяне и разпределяне на възможностите за риболов, включително някои функционално свързани с това условия, когато това е целесъобразно. Възможностите за риболов следва да се разпределят между държавите членки по такъв начин, че да осигурят относителна стабилност на риболовните дейности на всяка държава членка за всеки запас или вид риболов, и като се отчитат целите на общата политика в областта на рибарството (ОПР), определени в Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(4)

Следователно общият допустим улов (ОДУ) следва да се установи в съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013 и като се вземат предвид принципите, посочени в съображение 2.

(5)

За риболова на малките пелагични видове (херинга и цаца), треска и сьомга в Балтийско море задължението за разтоварване на сушата, посочено в член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, се прилага от 1 януари 2015 г. В член 16, параграф 2 от посочения регламент се предвижда, че когато задължението за разтоварване се въвежда по отношение на даден рибен запас, възможностите за риболов се определят, като се отчита промяната на подхода — от определяне на възможностите за риболов, така че да отразяват разтоварванията на сушата, към определяне на възможностите за риболов, така че да отразяват улова.

(6)

За запасите, за които се прилагат специални многогодишни планове, възможностите за риболов следва да бъдат определени в съответствие с правилата, предвидени в тези планове. Следователно ограниченията на улова следва да бъдат установени в съответствие с правилата, постановени в Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета (2) („планът за запасите от треска в Балтийско море“).

(7)

В научните становища, предоставени по отношение на риболовното усилие за треската в Балтийско море от Международния съвет за изследване на морето (ICES), е посочено, че когато задължението за разтоварване на сушата се прилага за определен вид запас, определянето на по-ниски равнища на ограниченията не би допринесло за постигането на целите на реформираната ОПР. Ето защо е подходящо да се определят ограниченията на риболовното усилие за запасите на треска в подучастъци 22—24 на ICES на равнищата от 2014 г. Определянето на ограниченията на риболовното усилие на равнищата от 2014 г. ще улесни въвеждането на задължението за разтоварване на сушата и ще допринесе за постигането на целите на ОПР, посочени в Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(8)

Предвид научните становища може да се въведе гъвкавост в управлението на риболовното усилие за запаса от треска в подучастъци 22—24 на ICES в Балтийско море, без да се застрашават целите на плана за треска в Балтийско море и без това да предизвиква нарастване на смъртността от риболова. Подобна гъвкавост ще позволи по-ефективно управление на риболовното усилие, при което квотите няма да се разпределят поравно между риболовните кораби на държавата членка, и ще улесни бързото реагиране при размяната на квоти. Следователно държава членка следва да може да предостави правото на допълнителен брой дни извън пристанището на риболовни кораби, плаващи под нейното знаме, когато бъде оттеглен равен брой дни извън пристанището от други риболовни кораби, плаващи под нейното знаме.

(9)

Най-новите научни становища показват, че ICES не можа да установи биологичните референтни стойности за запасите от треска в подучастъци 25—32 на ICES и вместо това препоръчва ОДУ за тези запаси от треска да се основава на подхода при недостатъчни данни. Поради липсата на биологични референтни стойности е невъзможно спазването на правилата за определяне на възможностите за риболов на запасите от треска в подучастъци 25—32 на ICES. Тъй като неопределянето на възможностите за риболов би могло да представлява сериозна заплаха за устойчивостта на този запас, е целесъобразно да се определи ОДУ за този запас от треска на ниво, съответстващо на подхода, разработен и препоръчан от ICES, както и да се определят ограниченията на риболовното усилие на равнищата от 2014 г. Определянето на ограниченията на риболовното усилие на равнищата от 2014 г. ще улесни въвеждането на задължението за разтоварване на сушата, ще доведе до по-селективен риболов и ще допринесе за постигането на целите на ОПР, посочени в Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(10)

Използването на определените в настоящия регламент възможности за риболов подлежи на условията на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (3), и по-специално на членове 33 и 34 от посочения регламент, отнасящи се съответно до записването на улова и риболовното усилие и информацията за данни относно изчерпването на възможностите за риболов. Следователно е необходимо да се определят кодовете, свързани с разтоварването на запаси при условията на настоящия регламент, които да се използват от държавите членки при изпращане на данни до Комисията.

(11)

С Регламент (ЕО) № 847/96 (4) на Съвета бяха въведени допълнителни условия за годишното управление на ОДУ, включително разпоредбите за гъвкавост съгласно членове 3 и 4 за запаси, по отношение на които се прилагат съответно предпазни и аналитични ОДУ. Съгласно член 2 от посочения регламент при определяне на ОДУ Съветът решава за кои запаси не се прилагат членове 3 или 4, в частност предвид биологичното състояние на запасите. Неотдавна годишният механизм за гъвкавост бе въведен съгласно член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 за всички запаси, за които се прилага задължението за разтоварване. Поради това, с цел да се избегне прекомерна гъвкавост, която би навредила на принципа на разумната и отговорна експлоатация на живите морски биологични ресурси, би възпрепятствала постигането на целите на ОПР и би влошила биологичното състояние на запасите, следва да се определи, че членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 се прилагат за аналитични ОДУ само в случаите, когато гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 не е използвана.

(12)

Научните становища относно цацата в Северно море обхващат периода от юли до юни следващата година, въпреки че ОДУ се определя за периода от януари до декември. Най-новите научни становища за периода от юли 2014 г. до юни 2015 г. указват, че ОДУ може да бъде значително увеличен. Следователно през втората половина на 2014 г. има повече цаца от предвиденото. След като този запас подлежи на аналитична оценка и се намира в безопасни биологични граници, условията за прилагането на членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96, позволяващи гъвкавост при годишната квота, са изпълнени, и прилагането им следва да бъде позволено, за да се даде възможност при риболова да се използва увеличената наличност на цаца по възможно най-ефикасния начин. Регламент (ЕС) № 43/2014 следва поради това да бъде съответно изменен.

(13)

Регламент (ЕС) № 43/2014 понастоящем позволява дадена държава членка да използва всички неизползвани количества през 2015 г. до 10 % от наличната ѝ квота през 2014 г. по отношение на определени запаси. На 6 август 2014 г. Руската федерация наложи ембарго върху вноса на някои селскостопански и риболовни продукти от Съюза. Вследствие на това част от износа, който производителите бяха предвидили за Русия през есента на 2014 г., се оказа невъзможен, а в някои случаи алтернативни пазари не могат да се намерят в краткосрочен план. С оглед на тези извънредни обстоятелства и спешния характер на въпроса, е необходимо да се даде възможност за някои корекции за риболовния сезон през 2014 г. Предвид на положителните научни становища, както и на положителния подход на съответните крайбрежни държави, е целесъобразно да се позволи като извънредна мярка и единствено по отношение на запасите, които са най-тежко или най-пряко засегнати от руското ембарго, увеличение на процента на количествата, неизползвани през 2014 г., който може да се прехвърли за 2015 г. Тази извънредна мярка е ограничена за риболовния сезон през 2014 г. Очаква се тази мярка да позволи намирането на нови пазари или до адаптирането на улова, ако ембаргото продължи да се прилага и през 2015 г. По същите причини съответна възможност за прехвърляне на неизползваните възможности за риболов следва да бъде въведена в Регламент (ЕС) № 1180/2013 на Съвета (5). Регламенти (ЕС) № 43/2014 и (ЕС) № 1180/2013 следва да бъдат поради това съответно изменени.

(14)

За да се избегне прекъсване на риболовните дейности и за да се осигури поминъкът на рибарите от Съюза, настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2015 г. По съображения за спешност настоящият регламент следва да влезе в сила веднага след публикуването му. Поради причините, посочени в съображение 13, разпоредбите относно възможността за прехвърляне на неизползваните възможности за риболов през 2014 г. следва да се прилагат от 1 януари 2014 г.,

1)

„ICES“ означава Международен съвет за изследване на морето;

2)

„Балтийско море“ означава зони IIIb, IIIc и IIId на ICES;

3)

„подучастък“ означава подучастък на ICES на Балтийско море, определен в приложение I към Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета (6);

4)

„риболовен кораб“ означава всеки кораб, оборудван за търговска експлоатация на морски биологични ресурси;

5)

„риболовен кораб на Съюза“ означава риболовен кораб, плаващ под знамето на държава членка и регистриран в Съюза;

6)

„риболовно усилие“ означава продуктът на капацитет и дейността на риболовен кораб, а за група риболовни кораби е сумата от риболовното усилие на всички риболовни кораби в групата;

7)

„запас“ означава морски биологичен ресурс, който се среща в определена зона на управление;

8)

„общ допустим улов“ (ОДУ) означава количеството от всеки рибен запас, което може да бъде:

9)

„квота“ означава част от ОДУ, предоставена на Съюза, на държава членка или на трета държава;

10)

„дни извън пристанището“ означава всеки непрекъснат период от 24 часа или част от него, през който риболовен кораб не е бил в пристанището.

а)

размените съгласно член 16, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

б)

приспаданията и преразпределенията, извършени съгласно член 37 от Регламент (ЕО) № 1224/2009;

в)

допълнителните разтоварвания, разрешени съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 или съгласно член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

г)

удържаните количества съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 или прехвърлени съгласно член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

д)

приспаданията, извършени съгласно членове 105, 106 и 107 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

1)

Член 18а се изменя, както следва:

2)

В приложение IА вписването за вида цаца и свързания с нея прилов във водите на Съюза от зони IIa и IV се заменя със следното:

1)

Следният член се вмъква:

„Член 5а

Гъвкавост при определянето на риболовните възможности за определени запаси

1.   Настоящият член се прилага за следните запаси:

2.   Всички количества в размер до 25 % от квотата на държава членка за запасите, установени в параграф 1, които не са били използвани през 2014 г., се добавят за целите на изчисляването на квотата на засегнатата държава членка за съответния запас за 2015 г. Всички количества, които са били прехвърлени на други държави членки в съответствие с член 16, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9), както и всички количества, които са били приспаднати съгласно членове 37, 105 и 107 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, се вземат предвид при определяне на използваните и неизползваните количества съгласно настоящия параграф.

3.   Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага за запасите, посочени в параграф 1 от настоящия член, по отношение на засегнатата държава членка.

(9)  Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).“"

2)

В приложение I, се добавя следната бележка под линия по отношение на вписването на следните запаси: херинга в подучастъци 30—31; херинга във води на Съюза в подучастъци 25—27, 28.2, 29 и 32; херинга в подучастък 28.1; цаца във води на Съюза в подучастъци 22—32:

„Член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.

Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага.“

15.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/27

(1)

С Директива 2013/36/ЕС компетентните или оправомощени органи на държавите членки се упълномощават да налагат по-високи капиталови изисквания по отношение на глобалните системно значими институции (Г-СЗИ), за да компенсират по-високия риск, който Г-СЗИ представляват за финансовата система и възможните последици за данъкоплатците от тяхната несъстоятелност. С тази директива се очертават някои основни принципи на методиката за идентифициране на Г-СЗИ и за разпределението на Г-СЗИ по подкатегории в съответствие с тяхното системно значение. В съответствие с това разпределение към тях ще се прилага допълнително изискване за базов собствен капитал от първи ред — буфер за Г-СЗИ. Тази методика за идентификация и разпределение на Г-СЗИ се основава на пет категории, които измерват системното значение на дадена банка за глобалния финансов пазар, и се уточнява допълнително с настоящия регламент.

(2)

С цел да се спази подходът на Директива 2013/36/ЕС, настоящият регламент следва да вземе предвид стандартите за методиката на оценката на банки със системно значение в глобален мащаб и за изискването на Базелския комитет за банков надзор за по-висок капацитет за поемане на загуби, които се основават на рамката за глобалните финансови институции със системно значение, установена от Съвета за финансова стабилност, след доклада „Намаляване на моралния риск, свързан с финансови институции от системно значение — препоръки на СФС и срокове“ („Reducing the moral hazard posed by systemically important financial institutions — FSB Recommendations and Time Lines“).

(3)

В Директива 2013/36/ЕС се посочва ясно, че идентификацията и методиката за разпределение са хармонизирани във всички държави членки чрез използването на единни и прозрачни параметри за определяне на общ рейтинг (оценка) на системното значение на даден субект. За да гарантира, че извадката от банки и банкови групи — както от Съюза, така и от трети държави, служещи като еталон за отразяване на световната финансова система, е еднаква в целия Съюз, Европейският банков орган (ЕБО) следва да определи тази извадка. Към изключения и допълнения на тази извадка въз основа на надзорните правомощия следва да се прибягва само за да се осигури функцията ѝ на еталон, като не следва да се отчитат други съображения.

(4)

Процесът на определяне на буфер за Г-СЗИ следва да се базира на сравними данни и следва да взема под внимание нуждата на институциите от яснота по въпроса дали и в какъв размер изискването за буфер ще се прилага спрямо тях. Ето защо в методиката следва да бъдат включени сроковете и процедурите за този процес. Тъй като обаче идентификацията на Г-СЗИ следва да се основава на актуални данни, свързани с извадката от големи световни банкови групи, някои от които са лицензирани в трети държави, необходимите данни няма да бъдат на разположение по-рано от втората половина на всяка година. За да се даде възможност на институциите да спазват изискванията, произтичащи от статута им на Г-СЗИ, изискването за буфер следва да влиза в сила приблизително една година след тяхното определяне като Г-СЗИ.

(5)

В Директива 2013/36/ЕС се определят пет категории за оценка на системната значимост, които са съставени от количествени показатели. С цел да се сведе до минимум административната тежест за институциите и органите, тези категории са идентични на прилаганите от Базелския комитет за банков надзор. При последващото определяне на количествени показатели настоящият регламент следва да възприеме същия подход. Показателите следва да бъдат избирани така, че да отразяват различните аспекти на потенциалните отрицателни външни последици от изпадането в несъстоятелност на даден субект, както и критичността на неговото значение за стабилността на финансовата система. Референтната система за оценка на системното значение следва да бъдат световните финансови пазари и световната икономика.

(6)

За определянето на точна методика за установяване и класифициране на Г-СЗИ в съответствие с основните правила, посочени в Директива 2013/36/ЕС, е важно да бъдат изяснени понятията „разглеждан субект“, „стойност на показателя“, „деноминатор“, и „граничен рейтинг“ („гранична оценка“) чрез изрични определения за целите на настоящия регламент.

(7)

Системното значение на всяка банкова група, измерено посредством показателите на консолидирана основа, следва да бъде изразено като отделна обща оценка за дадена година, определяща позицията на банковата група спрямо други субекти, включени в извадката. Банките следва да бъдат определени като глобални системно значими институции (Г-СЗИ) и да бъдат разпределени в подкатегории, към които въз основа на тази оценка се прилагат различни изисквания за капиталов буфер. При изчисляване на рейтинга като средна стойност от рейтингите по отделните категории всяка от петте категории следва да бъде с тегло 20 %. Към категорията „заменяемост“ за целите на изчисляване на общата оценка следва да се прилага горна граница, като се има предвид, че въз основа на анализ на данните, до и включително 2013 година, тази категория оказва непропорционално високо въздействие върху оценката на банките, които са с господстващо положение при предоставянето на платежни услуги, на услуги по поемане на емисии и доверително пазене.

(8)

Компетентните органи следва да имат възможността да упражняват разумно надзорните си правомощия за преразпределяне на Г-СЗИ от по-ниска в по-висока подкатегория или подкатегории или за определяне на даден субект като Г-СЗИ при обща оценка, която е по-ниска от граничната стойност за най-ниската подкатегория. Тъй като тази идентификация чрез надзорно решение има същата цел, както редовния процес на оценяване, критерият, върху който решението следва да се основава, също следва да бъде системното значение на банката за глобалния финансов пазар и в световната икономика, в съответствие с методологията, използвана от Базелския комитет за банков надзор. Рискът от фалит на банката не следва да бъде критерий, тъй като той вече е отразен в други пруденциални изисквания, наред с другото — в общия размер на рисковите експозиции и, когато е приложимо — в допълнителните капиталови изисквания, като например за буфер за системен риск.

(9)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, представени на Комисията от ЕБО.

(10)

ЕБО проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира свързаните с тях потенциални разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците в банковия сектор, създадена съгласно член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (2).

(11)

Настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2015 г., тъй като изискването за поддържане на буфер за Г-СЗИ, определено в член 131, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС, ще се прилага и въвежда постепенно от 1 януари 2016 г. Поради тази причина, а също и с оглед на своевременното информиране на институциите за приложимия за тях буфер за Г-СЗИ, както и за да им бъде предоставено достатъчно време за набиране на необходимия капитал, Г-СЗИ следва да бъдат идентифицирани най-късно в началото на 2015 г.

(12)

Изискването за буфер за Г-СЗИ следва бъде въведено постепенно в рамките на тригодишен период в съответствие с член 162, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС: първата стъпка на изискването по член 162, параграф 5, буква а) от Директива 2013/36/ЕС следва да се прилага от 1 януари 2016 г. за онези Г-СЗИ, които са били идентифицирани от съответните власти в началото на 2015 г. въз основа на данните за края на финансовите години преди юли 2014 г. Втората стъпка, посочена в член 162, параграф 5, буква б) от Директива 2013/36/ЕС относно изискването за буфер за Г-СЗИ, следва да се прилага от 1 януари 2017 г. за тези Г-СЗИ, които са били идентифицирани от компетентните органи до края на 2015 г., или най-късно от началото на 2016 г. въз основа на данните за края на финансовите години преди юли 2015 г.,

(1)

„разглеждан субект“ означава институция майка от ЕС или финансов холдинг майка от ЕС, или смесен финансов холдинг майка от ЕС или институция, която не е дъщерно предприятие на институция майка от ЕС или на финансов холдинг майка от ЕС или смесен финансов холдинг майка от ЕС;

(2)

„стойност на показателя“ означава индивидуалната стойност на показателя за всеки от показателите по член 6 и за всеки разглеждан субект от извадката и съпоставима индивидуална стойност, оповестявана публично в съответствие с международно договорените стандарти — за всяка банка, получила разрешение в трета държава.

(3)

„деноминатор“ означава за всеки показател общата агрегирана стойност на стойностите на показателите на разглежданите субекти и банки, лицензирани в трети държави, обхванати от извадката;

(4)

„гранична оценка“ означава количествена оценка за определяне на стойността на най-долната граница и границите между петте подкатегории, както са определени в член 131, параграф 9 от Директива 2013/36/ЕС.

а)

подкатегория 1 включва оценки от 130 до 229 базисни пункта;

б)

подкатегория 2 включва оценки от 230 до 329 базисни пункта;

в)

подкатегория 3 включва оценки от 330 до 429 базисни пункта;

г)

подкатегория 4 включва оценки от 430 до 529 базисни пункта;

д)

подкатегория 5 включва оценки от 530 до 629 базисни пункта.

а)

активи в рамките на финансовата система;

б)

пасиви в рамките на финансовата система;

в)

ценни книжа, задълженията по които още не са погасени.

а)

активи под попечителство;

б)

разплащателна дейност;

в)

поемане на емисии на дългови и капиталови пазари.

а)

условна сума на извънборсовите деривати;

б)

активи, включени в ниво 3 от йерархията на справедливата стойност съобразно Регламент (ЕС) № 1255/2012 на Комисията (4);

в)

ценни книжа за търговия и на разположение за продажба.

а)

вземания от субекти в други юрисдикции;

б)

задължения към субекти в други юрисдикции.

15.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/37

(1)

В член 544 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (2) се предвижда опростяване на приключването на режима активно усъвършенстване. По силата на това опростяване за определени вносни стоки се счита, че са били реекспортирани или изнесени, въпреки че в действителност те са били пуснати на пазара на Съюза без последваща митническа декларация и заплащане на вносни мита.

(2)

Член 544, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 се отнася до доставката на въздухоплавателни средства за гражданската авиация. Опростяването на приключването на режима активно усъвършенстване по отношение на въздухоплавателните средства за гражданската авиация увеличава конкурентоспособността на въздухоплавателната промишленост на международно равнище и допринася за създаването на добавена стойност в Съюза.

(3)

Обхватът на член 544, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 следва да бъде разширен с цел да включва и военни въздухоплавателни средства, така че те да се възползват от опростеното приключване на режима активно усъвършенстване по същия начин като въздухоплавателните средства за гражданската авиация.

(4)

Поради това Регламент (ЕИО) № 2454/93 следва да бъде съответно изменен.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,

15.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/38

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 са посочени критериите, по които Комисията определя стандартните стойности при внос от трети държави за продуктите и периодите, посочени в приложение XVI, част A от същия регламент.

(2)

Стандартната стойност при внос се изчислява за всеки работен ден съгласно член 136, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011, като се вземат под внимание променливите данни за всеки ден. В резултат на това настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,

15.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/40

(1)

Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна (1) („Споразумението“) беше подписано на 6 октомври 2010 г. Споразумението съдържа Протокол относно сътрудничеството в областта на културата („Протоколът“), който съгласно член 1 от него определя рамката, в която страните си сътрудничат с цел улесняване на обмена по отношение на културните дейности, продукти и услуги, включително и в аудио-визуалния сектор.

(2)

В съответствие с член 15.10.5 от Споразумението, от 1 юли 2011 г. то временно се прилага частично съгласно Решение 2011/265/ЕС на Съвета (2) („Решението“) до приключване на процедурите по сключването му.

(3)

Съгласно член 6 от Решението позицията, която Съюзът трябва да приеме в Комитета за сътрудничество в областта на културата („Комитетът“) по отношение на решения с правни последици, се определя от Съвета, който действа в съответствие с Договора.

(4)

В член 3а от Протокола е предвидено, че веднага след своето създаване Комитетът за сътрудничество в областта на културата съставя списък от 15 лица, които да изпълняват функцията на арбитър.

(5)

Съюзът следва да определи позицията, която да бъде заета в рамките на Комитета по отношение на съставянето на списъка от арбитри.

(6)

Следователно позицията на Съюза в рамките на Комитета следва да се основава на приложения проект на решение,

15.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/44

(1)

С писмо, заведено в Генералния секретариат на Комисията на 16 май 2014 г., Литва поиска разрешение да въведе мярка за дерогация от член 287, параграф 11 от Директивата за ДДС, за да продължи да освобождава някои данъчно задължени лица, чийто годишен оборот е не по-висок от равностойността на 45 000 EUR в национална валута по обменния курс в деня на присъединяването на Литва към Съюза (наричана по-долу „мярката“). Чрез мярката тези данъчно задължени лица ще бъдат освободени от някои или от всички свързани с данъка върху добавената стойност (ДДС) задължения, посочени в дял XI, глави 2—6 от Директивата за ДДС.

(2)

С писмо от 6 юни 2014 г. Комисията информира останалите държави членки за отправеното от Литва искане. С писмо от 12 юни 2014 г. Комисията съобщи на Литва, че разполага с пълната информация, необходима за разглеждане на искането.

(3)

Държавите членки вече могат да прилагат специален режим за малките предприятия съгласно дял XII от Директивата за ДДС. Мярката, чийто срок се удължава, представлява дерогация от дял XII от Директивата за ДДС само дотолкова, доколкото прагът на годишния оборот на данъчно задълженото лице, за което се прилага специалният режим, е по-висок от прага за Литва, допустим съгласно член 287, параграф 11 от Директивата за ДДС, който е в размер на 29 000 EUR.

(4)

С Решение за изпълнение 2011/335/ЕС на Съвета (2) Литва получи, под формата на мярка за дерогация, разрешение да освобождава от облагане до 31 декември 2014 г. данъчно задължените лица, чийто годишен оборот е не по-висок от 45 000 EUR. Тъй като този праг доведе до намаляване на свързаните с ДДС задължения за малките предприятия, на Литва следва да бъде разрешено да удължи срока на прилагане на мярката за допълнителен ограничен срок. Данъчно задължените лица могат да решат да продължат да прилагат общия режим на ДДС.

(5)

Съгласно предоставената от Литва информация удължаването на срока на дерогацията ще има незначително въздействие върху общите приходи от данъци на етапа на крайното потребление.

(6)

Дерогацията не оказва въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС,

15.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/46

(1)

С писмо, заведено в Генералния секретариат на Комисията на 1 юли 2014 г., Латвия поиска разрешение да прилага мярка за дерогация от член 287, параграф 10 от Директивата за ДДС, за да освободи някои данъчно задължени лица, чийто годишен оборот е не по-висок от 50 000 EUR (наричана по-долу „мярката“). Чрез мярката тези данъчно задължени лица ще бъдат освободени от някои или всички свързани с данъка върху добавената стойност (ДДС) задължения, посочени в дял XI, глави 2—6 от Директивата за ДДС. Такава мярка вече беше предоставена на Латвия с Решение за изпълнение 2010/584/ЕС на Съвета (2), чийто срок на действие изтече на 31 декември 2013 г.

(2)

С писмо от 7 август 2014 г. Комисията информира останалите държави членки за отправеното от Латвия искане. С писмо от 11 август 2014 г. Комисията съобщи на Латвия, че разполага с пълната информация, необходима за разглеждане на искането.

(3)

Държавите членки вече могат да прилагат специален режим за малките предприятия съгласно дял XII от Директивата за ДДС. Мярката представлява дерогация от дял XII от Директивата за ДДС само дотолкова, доколкото прагът на годишния оборот на данъчно задълженото лице, за което се прилага специалният режим, е по-висок от прага за Латвия, допустим съгласно член 287, параграф 10 от Директивата за ДДС, който е в размер на 17 200 EUR.

(4)

По-високият праг за специалния режим представлява мярка за опростяване и може значително да намали свързаните с ДДС задължения на най-малките предприятия, като същевременно този специален режим е доброволен за данъчно задължените лица и позволява на предприятията да изберат общия режим на ДДС.

(5)

Съгласно предоставената от Латвия информация дерогацията ще има незначително въздействие върху общите приходи от данъци на етапа на крайното потребление.

(6)

Дерогацията не оказва въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС,

15.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/48

(1)

С писмо, заведено в Комисията на 26 май 2014 г., Естония поиска разрешение за дерогация от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, уреждащи правото на приспадане на данък върху входящите ресурси във връзка с леки автомобили.

(2)

С писмо от 11 юни 2014 г. Комисията съобщи на останалите държави членки за отправеното от Естония искане. С писмо от 12 юни 2014 г. Комисията уведоми Естония, че разполага с цялата информация, която ѝ е необходима за разглеждане на искането.

(3)

С членове 168 и 168а от Директива 2006/112/ЕО се установява правото на данъчно задълженото лице да приспада данъка върху добавената стойност (ДДС), начислен върху доставките на стоки и услуги, получени от това лице с цел използването им за неговите облагаеми сделки. Съгласно член 26, параграф 1, буква а) от същата директива се изисква данъчнозадължените лица да отчитат ДДС при използване на стопански актив за нестопански цели.

(4)

Често е трудно да се определи точно кога даден стопански актив се използва за нестопански цели и дори когато това е възможно, процедурата често е обременителна. Съгласно исканото разрешение размерът на ДДС върху разходите, подлежащи на приспадане по отношение на леките автомобили, които не се използват изцяло за целите на стопанската дейност, следва да бъде установен с фиксирана процентна ставка, при спазването на някои изключения. Въз основа на наличната в момента информация естонските власти смятат, че има основание тази ставка да бъде 50 %. В същото време, с цел да се избегне двойното данъчно облагане, следва да бъде спряно прилагането на изискването за отчитане на ДДС при използването за нестопански цели на леките автомобили, за които се прилага ограничението, допустимо съгласно настоящата директива. С тази мярка за опростяване се премахва необходимостта да се води документация на използването за нестопански цели на служебни автомобили и се предотвратява отклонение от данъчно облагане чрез неправилно водене на документацията.

(5)

Ограничаването на правото на приспадане в съответствие с поисканото разрешение следва да се прилага по отношение на ДДС, платен при покупката, лизинга, вътреобщностното придобиване и вноса на определени категории леки автомобили, както и по отношение на свързаните с тях разходи, включително за закупуване на гориво.

(6)

Исканото разрешение следва да се прилага само по отношение на леките автомобили с допустима максимална маса до 3 500 килограма и с до осем места за сядане без мястото на водача. Използването за нестопански цели на леки автомобили с маса над 3 500 килограма или с повече от осем места за сядане без мястото на водача е незначително поради характеристиките на тези автомобили или поради вида на стопанската дейност, за която се използват. Следва да се осигури също така подробен списък на категориите леки автомобили, за които това разрешение не се прилага поради специфичната им употреба.

(7)

Срокът на разрешението следва да бъде ограничен до 31 декември 2017 г., за да се даде възможност да бъде направен преглед на необходимостта от него и на неговата ефективност, както и на съотношението между използването за целите на стопанската дейност и използването за лични цели, на което то се основава.

(8)

Ако Естония прецени, че е необходимо удължаване на срока на разрешението след 2017 г., тя следва най-късно до 31 март 2017 г. да представи на Комисията доклад, който включва преглед на прилагания процент, заедно с искането за удължаване на срока.

(9)

Дерогацията ще има незначително въздействие върху общия размер на данъчните приходи, събирани на етапа на крайно потребление, и няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС,

а)

автомобили, закупени с цел препродажба, отдаване под наем или отдаване на лизинг;

б)

автомобили, използвани за превоз на пътници срещу възнаграждение, включително за таксиметрови услуги;

в)

автомобили, използвани за обучение на водачи на моторни превозни средства.

15.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/50

(1)

С Директива 64/432/ЕИО се определят ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията в рамките на Съюза с говеда и свине. В нея се предвижда, inter alia, че по време на транспортирането до местоназначението говедата и свинете се придружават от здравен сертификат, изготвен в съответствие с установения в приложение Е към посочената директива образец 1 или образец 2, по целесъобразност.

(2)

В съответствие с член 1 от Регламент (ЕО) № 599/2004 на Комисията (2) различните здравни сертификати, които се изискват в контекста на търговията в рамките на Съюза, трябва да се представят на базата на хармонизирания образец, посочен в приложението към същия регламент.

(3)

С оглед на адаптирането, което трябва да се направи на съдържанието на здравните сертификати, установени като образец 1 и образец 2 в приложение Е към Директива 64/432/ЕИО, е необходимо да се адаптира и форматът на тези образци на здравни сертификати.

(4)

Срокът на действие на разпоредбите на член 6, параграф 2, буква д) и член 6, параграф 3 от Директива 64/432/ЕИО изтече на 31 декември 2000 г. и следователно тези разпоредби следва вече да не предлагат възможност за сертифициране в образеца на здравния сертификат, установен като образец 1 в приложение Е към посочената директива.

(5)

В Регламент (ЕО) № 2075/2005 на Комисията (3) се установяват правилата за определяне на статута на стопанствата, в които се държат домашните свине.

(6)

В Регламент (ЕС) № 216/2014 на Комисията (4) за изменение на Регламент (ЕО) № 2075/2005 се предвиждат изискванията, на които трябва да отговарят операторите в сектора на храните, за да бъдат стопанствата им официално признати за стопанства, прилагащи контролирани условия на отглеждане, и да им бъде предоставена дерогация от разпоредбите за изследвания при клане в такива стопанства.

(7)

В Регламент за изпълнение (ЕС) № 1114/2014 на Комисията (5) за изменение на Регламент (ЕО) № 2075/2005 се пояснява какви условия се прилагат, когато домашни свине, предназначени за разплод или доотглеждане, са придвижвани от едно стопанство до друго, като при това придвижване са използвани събирателни центрове.

(8)

За да се даде възможност на държавите членки да прилагат подходящия режим за изследване за Trichinella при клане и да не се излага на риск статутът на стопанството по местоназначение при домашни свине за разплод и доотглеждане, в образеца на здравен сертификат за търговия със свине в рамките на Съюза, установен като образец 2 в приложение Е към Директива 64/432/ЕИО, ще бъде включена информацията за официалното признаване на стопанството на произход на животните, обект на търговия, като стопанство, прилагащо контролирани условия на отглеждане, в съответствие с предвиденото в член 8 от Регламент (ЕО) № 2075/2005.

(9)

Поради това приложение Е към Директива 64/432/ЕИО следва да бъде съответно изменено.

(10)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

15.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 330/61

(1)

Член 2, параграф 6, буква г) от приложение III към Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС изисква Комитетът на посланиците АКТБ—ЕС да наблюдава цялостната стратегия на ЦРП и да осъществява надзор върху работата на Изпълнителния съвет на ЦРП.

(2)

Изпълнителният съвет на ЦРП осъществява надзор върху работата на ЦРП (член 2, параграф 7, буква б), приема програмата и бюджета на ЦРП (член 2, параграф 7, буква в) и представя периодични доклади и оценки пред Комитета на посланиците АКТБ—ЕС (член 2, параграф 7, буква г).

(3)

Уставът и процедурният правилник на ЦРП, приети с Решение № 8/2005 на Комитета на посланиците АКТБ—ЕО („Уставът на ЦРП“), и Финансовият регламент на ЦРП, приет с Решение № 5/2004 на Комитета на посланиците АКТБ—ЕО („Финансовият регламент на ЦРП“), предвиждат гаранции под формата на предоставяне на информация на Комитета на посланиците АКТБ—ЕС и упражняване на надзор от негова страна.

(4)

На своята 39-та сесия, проведена в Найроби на 19 и 20 юни 2014 г. Съветът на министрите АКТБ—ЕС постигна съгласие, изразено в Съвместна декларация, да се пристъпи към закриване по установения ред на ЦРП и към изменение на приложение III към Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС и за тази цел реши на Комитета на посланиците АКТБ—ЕС да се делегира правомощието да придвижи този въпрос с оглед приемането на необходимите решения.

(5)

С горепосочената Съвместна декларация на Съвета на министрите АКТБ—ЕС се създава съвместна работна група АКТБ—ЕС („СРГ“), която да гарантира, че закриването на ЦРП се осъществява при възможно най-добри условия,